Моята улица: Улица на детството ми, Копривщица oт Димитрина Мрънковаtag:www.moyataulitsa.net,2005:TypoTypo2006-07-22T20:18:04Zmystreeturn:uuid:f2c82f57-0d71-47ea-bf34-f55bfa759ddc2005-11-01T12:39:00Z2006-07-22T20:18:04ZУлица на детството ми, Копривщица oт Димитрина МрънковаУлица на детството ми, Копривщица oт Димитрина Мрънкова<br /><br />Аз съм на 23 години и всичките тези години живея на тази улица. Вървейки, аз стигнах до вековната къща на сем. Сталеви. Веднага изплуваха спомени от детството ми. Стара къща, красива градина, разполагаща с най-различни цветя. Продължих напред. Доброто ми настроение се помрачи от гледката – боклук и мърсотия. Лош интериор на хубавите детски спомени. Продължих напред и ето, отново настроението ми се подобри, защото бях перд една от най-стръмните улици на копривщица. И ако тя можеше да говори, би разказала колко пързалки с шейни и ски и колко смях и веселие е видяла. А малко по-напред, където в момента е построена голяма нова къща, беше затревено място, където играехме цяло лято. Не щеш ли, срещам един съсед. Съсед, с когото заедно сме отрасли и в продължение на толкова годинизапазихме приятелството си. Стигам до “могилата" – мост и стари стълби. И пак настроението ми се помрачи, защото ако нощем минеш от там, ще умреш от страх, защото няма никакво улично осветление. Но ето, че вече съм пред църквата “Св.Никола”, в която, когато ни е мъчно или не се чувстваме добре, ходим и палим свещички. Обиколката завършвам с малкото квартално магазинче, където любезната магазинерка посреща всеки свой клиент.