Моята улица: Улица с аристократични къщи, църква и мостове, Хасково, от Даниела Ивановаtag:www.moyataulitsa.net,2005:TypoTypo2006-12-09T16:46:40Zmystreeturn:uuid:4bb09a67-e1a8-4673-bfaf-89aebe8cc3732006-01-31T19:28:00Z2006-12-09T16:46:40ZУлица с аристократични къщи, църква и мостове, Хасково, от Даниела Иванова<p> </p>
<p>Моята улица започва и завършва с мост. И двата моста са на Хасковската река. Единият води към някогашния буржоазен квартал на града. Оттам улицата продължава в посока изток и минава покрай малката, стара, но с много красиви стенописи и икони църква. ”Св. Архангел Михаил”, построена още през 17 век. Обичам тази църква и я чувствам някак „моя”, винаги ме изпълва със спокойствие. Продължавам да вървя и достигам моя сив, четириетажен блок и големия кестен пред него. Често,когато го погледна, си спомням за моето детство и безбройните игри на топка и въже на улицата пред него. <br />После идва ред на „Синята къща”,била музей на Асен Златаров- тя е стара българска къща, с чемшири в двора и опасана с бяла ограда. <br />Тук там, измежду блоковете и останалите къщи, срещам стари аристократични къщи - някои от тях обновени и реставрирани, други порутени и грозни. Стигам и до старата градска баня, превърната вече в Малък Бизнес Център и до Големия Бизнес Център от другата страна на улицата. Когато го построиха, мислех, че това е най-голямата и масивна сграда, която някога съм виждала. Отсреща е паркът- сега е с плочки, алеи, пъстри градинки, а преди беше една голяма поляна с два високи бора в средата. И така, вече сме на другия мост - тук свършва моята улица, но само като го пресечеш и се озовеш пред Драматичния театър”Иван Димов” на Хасково. За моя радост, а и на всички, беше ремонтиран и реставриран миналата година и сега ни радва с гордата си червена осанка <br />Харесвам и се гордея с моята улица. Не бях се замисляла какво означава за мен, но сега разбирам, че е част от мен- променя се, расте, радва се и тъгува заедно с мен. <br /></p>