Надежди за улиците и града

 

(споделени на срещата "Европейският съюз и аз: Моята улица" във Вършец)

 

Да ми пуснат лампите, да ми е светло (Ралица).

Животът ще е същият (Грета).

Да няма вода и кал (Пламен).

Няма да има промяна, всички са възрастни и не могат да се променят (Ирина).

Ще се чувствам по-добре, защото ще има повече правила (Ваня).

Децата да не газят кал, да има осветление (Виргиния).

Децата да не газят кал, да има осветление и дворовете да са красиви (Снежана).

Не разбирам много от този Европейски съюз, но да има по-хубави къщи (Юла).

Няма да се промени квартала; за българите може да направят нещо, но няма да обръщат внимание на циганите (Емилия).

Нямам надежди, зависи от нас да ни е по-хубаво, по-чисто (Детелина).

Мечтая за супермаркет (Венцислав).

Да не направят още по-голяма беля (Коста).

Същото ще си бъде (Бисер).

По-посетен град, да се използват големите къщи (Мирослава).