Шумна улица, но не лоша, Хасково, от Георги Кокотанеков
Posted by maria dimitrova 04-02-2006
Аз живея на доста оживена за стандартите на нашия град улица. Когато бях по-малък, трафикът на колите беше по-слаб, но от няколко години насам това се промени. Тъй като моят дом е много близо до самия път, шумът често е доста неприятен. Случвало се е да обикалям из стаите с телефона в ръка, търсейки тихо място за говорене, но това рядко е помагало.
Също така лятото, когато прозорците у нас са отворени, влиза доста прах заради преминаващите коли.
А иначе като изляза от вкъщи има няколко неща, които ми правят впечатление. Първото е кошът за боклук. Доволен съм, че сега за разлика от преди отпадъците се събират всеки ден и боклук не се задържа. Нещото, което ме натъжава, е че с всяка година пепелта от печки с дърва се увеличава. Хубавото обаче е, че хората се научиха да я изсипват до контейнера, а не в него. Това е добре, защото преди години бях подсъзнателно възприел миризмата на запалени боклуци за аромат на зимата.
Има и неща, които не разбирам. До преди няколко месеца моята улица имаше маркировка. Не знам по какви стандарти решиха да й поставят не бяла, а жълта осова линия. Жълтото не се връзваше с нищо наоколо и изглеждаше твърде грозно. Може би затова решиха да покрият със сива боя, за да не личи. Но сивото бързо се изтри и сега жълтата линия отново се набива на очи и аз продължавам да се чудя за какво беше цялата тази работа.
Но като се позамисля, улицата ми не е лоша. Каквато и да е тя, аз съм свикнал с нея и винаги ми е било комфортно да живея тук.
Днес е тихо и спокойно. Чува се само пеене от близката църква. Валящият сняг покрива всичко наоколо и на мен не ми се мисли за всичките тези неща. Седя си и се наслаждавам на зимния пейзаж. Чудя се само защо няма деца с шейни в близката уличка, които да се пързалят, както ние едно време.
