Улица-последна грижа, Хасково, от Георги Николов
Posted by maria dimitrova 31-01-2006
Св. Св. Кирил и Методий - двамата братя първоучители - са едни от най-известните люде в Европа, ако не и в света. За разлика от нашата улица, която носи тяхното име, но не и тяхната известност и слава. Мога много да ви разказвам за нея, но ще се огранича в най-важното.
Моята улица е средна по дължина и ширина за градските мащаби, тя е почти права. Най-красива е през зимата и пролетта, защото падналият по дърветата сняг й придава особено очарование, а раззеленените на пролет липи - ухание. А още по-красива беше тя в миналото, когато след един капитален ремонт, при който смениха тръбите на мръсната канализация, тръбите на питейната вода и ред други операции, улицата ни придоби почти европейски вид. Направиха нови тротоари, положиха цялостна асфалтова настилка, нови бордюри и най-вече нови стълбове за уличното осветление, на които поставиха по две ярко светещи с жълта светлина лампи. И май с това се изчерпват всички хубави неща. И това в минало време. Отдавна ги няма двете лампи, а тези, които са останали, само 40-50% от тях светят. Хубавите тротоари са само далечен спомен, а пътното платно е осеяно с кръпки и неравности от постоянните изкопи, най-вече заради спукани тръбопроводи за чиста вода. Лятото е кошмарно със своята жега, прах и отпадъци от всички граждани. Незнайно от къде, но през лятото е толкова прашно, особено когато мине по-голям автомобил, имаш усещането, че се намираш на път на открита кариера. Не стигат кръпките, ами ни сложиха и легнали полицаи. Преди години пред училището, а сега и преди светофара. Ами аз забравих да ви кажа, че си имаме и светофар, на който въпреки всички мерки за безопасност, продължават да стават ПТП-та.
Но на фона на цялата обстановка в държавата и страната, улицата ни е една от последните грижи, или т.нар. бели кахъри.
