Улица на контрастите, Хасково, от Антония Делчева
Posted by maria dimitrova 31-01-2006
Отскоро живея на моята улица, но смятам, че тя е улицата на контрастите, както и целият квартал.
Редуват се лъскави нови постройки, панелни блокове, полу-порутени къщи – необитаеми или населени с представители на ромската общност. Редом до тях са спрели множество автомобили, от поръчкови модели, произведени 2005-а година, до превозни средства, надхвърлили 35 годишна възраст. Но синхрон съществува. Те някак си съставят една неразделна картина, пъзел от 1000 разноцветни части с различна форма, като дори без една от тях той би изглеждал незавършен.
Когато минаваш по улицата, наистина усещаш прехода през два века. Срещаш млади забързани хора, скоростни автомобили и редом с това би могъл да наблюдаваш бавната походка на някоя възрастна жена, отправила се към парк Кенана за ежедневната си разходка.
Изключително приятно е да наблюдаваш и множеството малки деца, които си играят в кварталния парк, докато майките им пият кафе и изчакват да отвори детската кухня. Като на лента пред теб преминава животът на три-четири поколения.
В заключение мога да обобщя, че различията на моята улица няма най-вероятно да бъдат преодолени в близък план, но приветливостта и мирното съжителство ще се запазят и занапред.
