Улица, която през лятото мирише на месо, Хасково, от Ангел Атанасов

Posted by maria dimitrova

 

Моята улица е Цар Страшимир 9. Тя е разположена между два високи панелни блока. Откакто се помня, аз живея на тази улица. Там съм играл с приятелите ми, когато съм бил малък. Малко трудно се играе на моята улица, защото зиме и лете тя е претъпкана с леки автомобили. Редом до тях стои моят 40 годишен автомобил. Повече прилича на автомобилен паркинг, отколкото на улица. Но хората са построили площадка за игра, точно до улицата. Там прекарвахме и продължаваме да прекарваме повечето време, когато се съберем групата верни другари.
В изключително голяма близост до моята улица наскоро построиха месарски магазин. През лятото трудно се живее на тази улица, тъй като миризмата на месо бързо се разнася. Затова през лятото излизаме късно, когато магазинът е вече затворен. Имало е случай, когато контейнерите с боклук са стояли пълни дни наред. Тогава миризмата е убийствена. Направо ти влиза под кожата. Много често ми се е случвало, когато излизам през деня, да виждам възрастна жена с кърпа на устата. Миризмата е просто непоносима. И все пак се радвам, когато виждам как малките деца играят на пясъчника.
През зимата е още по-интересно. Доставя ми радост, когато се събудя сутрин и навън вали пухкав сняг. А децата, екипирани с дебели якета, шапки и шалове, си играят в снега, търкалят се в него и бутат шейните. Тогава гледката е незабравима: всичко е затрупано със сняг - дърветата, храстите, колите, които са профучавали по улиците, сега са в покой. В снега се виждат само стъпките на малките деца. Но този красив момент не трае вечно. Идва време, когато се съберем група от 6-7 души, въоръжени с лопати и с общи усилия изчистим досега непроходимата улица.
Надявам се, че моята улица ще си остане все така непроменена и след време, когато минавам по нея, с радост ще си спомням хубавите мигове, които съм имал като дете!

Виж снимките към този разказ