Улица с кал и локви, но си я обичам, Козлодуй от Александрина Александрова
Posted by maria dimitrova 07-12-2005
Аз живея в Центъра на Козлодуй, в квартал, който чак сега забелязвам, че е в дупки, локви и пропаднали блокове. Хубавото пред моя блок е детската площадка, която за щастие е винаги красива, чиста и пълна с деца. Тук се намира и хлебопекарната, от която често се носи и миризма на пресен хляб и сладкиши. Училището се намира през улицата. Често в двора му виждам ученици, които играят футбол, но и ученически сбивания, особено вечер. Точно пред стълбите на моя блок се намира една огромна локва тип “океан за мравки” и много кал. Вече съм свикнала с нея, появява се всяка зима и есен. Пътят ми продължава по една разбита асфалтирана пътека, която след ремонт, фирмата така и не възстанови. Жалко, това, че е дребна пътечка в малък квартал не я прави маловажна. Не мога да не забележа обаче безразличието в очите на хората, когато всеки ден прескачат тази дребна нередност. Кофите за боклук на моята улица са подменени. С онези новите, красивите… Но това не пречи на циганите да ровят в тях и да ти е неудобно да си изхвърлиш боклука. Бездомните кучета, които отдавна си живеят в квартала, причакват жаловито хората, които излизат от кварталния супермаркет. “Радвам се, че идваш да си купиш хляб от мен, за днес си четвъртият клиент”, каза ми продавачката в 18.00 часа дни след отварянето на огромния хипермаркет “Тушев” в центъра на града. Не, че и аз не живея там, но нали когато нещо е ново, трябва да се нахвърлим върху него, дори и да се бутаме като овци. Споменах ли, че блокът ми пропада? А в основите му често семейства кучета и котки отглеждат малките си.
Сутрин в 9.00 часа съседът ми започва да кърти апартамента си. Шумът вече ме кара да намразя съседа си. Той и без това обича да вдига скандали, в случай, че сме го забравили, така че не е голяма загуба. Следобед в 16.00 часа паркингите вече са препълнени. Коли има дори върху полянките. От там идва и калта. Привечер деца играят пред блока, точно до пейките, голямата локва и разбитата пътека. Всъщност пътеките са две. Нощем моята улица е красива. Вечер всички лампи светят, а мъглата прави оранжевата светлина приказна.
Често ветровете складират боклуци точно пред моя блок, защото разположението му не позволява те да продължат своя път през целия град. Понякога торбичките са цветни. Смешно или не, те украсяват дърветата, пълнят се с вода и се превръщат в “бомбички изненадки”.
Напоследък се опитват да правят подобрение – засаждат дръвчета. Само че, нещо останаха много празни дупки – дръвчета ли не са стигнали или някой ги премести в двора си – не знам.
На красивата сграда на ОББ от скоро се появиха разкривени агитационни надписи “Атака – моята България”.
Изобщо моята улица развива въображението, познавам всички локви и кални пътеки. Още преди да тръгна от работа се замислям от къде да мина., за да не се изцапам. Но пък си е моята улица. И аз я обичам.
