Улица с малко курортисти и много животни, Вършец от Детелина Каменова
Posted by maria dimitrova 19-10-2005
Моят град е малък – с богата, различна и променяща се история. Създаден като балнеологичен курорт, място, в което са почивали богати хора. Следват дълги години социалистически курорт и години на преход. И всичко това се е отразило на манталитета на хората, на архитектурата, на начина на живот.
Годините на прехода постепенно превърнаха моя град и моята улица в селски тип. Намаляха курортистите за сметка на увеличаващия се брой домашни животни – кокошки, кози и крави. Това, разбира се, има своето очарование, но не това искам да виждам. Защото правилата трябва да бъдат други и се надявам хората да разберат това. Искам да виждам повече цветни градинки, искам децата да са повече и да продължават да играят своите игри и техният смях да оглася моята улица. Тъжно е, когато сутрин ставам рано от крясъка на “домашните любимци” и забързана да посрещна предизвикателствата на новия ден, оглеждам се наоколо, а няма на кого да кажа “Добро утро” и да пожелая “Лека работа”, защото малкото ни градче се обезлюдява, няма ги младите хора, които да се разхождат вечер, пусто и мрачно е. А привечер след края на работния ден само за миг настава оживление – всеки бърза, уморен да приседне през телевизора, а децана замениха веселите игри на улицата с компютъра. И вървейки бавно към своя дом, пак ме посреща сивотата на моята улица, прескачайки малките и не чак толкова малки локвички, оглеждам се в отражението си и с тъжна усмивка прекрачвам прага на моята къща.
